“Ето, виж, има живот след смъртта”, казала книгата на дървото.
През последните десетилетия замърсяването на Земята от свръхпроизводство е достигнало критична точка. Все по-често в ежедневието ни се намесва темата за взаимната отговорност по опазването на нашия общ “дом”. Затова Европейска директива за намаляне негативното въздействие върху околната среда влиза в сила на 3 юли 2021г. и забранява 8 вида пластмаси за еднократна употреба. Очаква се производителите да потърсят алтернатива в хартиени продукти.
Въпросителната – ако в този случай сечта на дървета не се случва балансирано и поне пропорционално на новозасадените, тогава няма ли да се изправим пред нов проблем?
Суровината хартия предлага възможността за рециклиране, а много фирми изкупуват употребената такава, с цел да вдъхнат нов живот на наличните ресурси. Други пък предлагат велпапе- естествен продукт, който щади околната среда и е икономически ефективен. Цената за 1 кг. отпадъчна хартия в Пловдив върви около 0,02 лв. Интересно, защо дърветата са ни толкова “скъпи”, а хартията толкова евтина?
В депата за рециклиране суровината извървява много дълъг път, за да се “роди” отново като хартия. Първо трябва да бъде сортирана. В последствие се балира и пътува до мястото, където ще претърпи последващо третиране. Използват се различни средства за механично и химично почистване, а хартията се превръща в нещо наподобяващо каша. Целият процес коства много ресурс—както човешки, така и енергиен. Това е в основата на оскъпяването на продукта и довежда до разликата между 0,10 ст. (приблизителна цена за “нова” хартия) и 0,02 ст. (средна цена за изкупуване при предаване на използвана).
“Хартията позволява до 7 пъти цикъл на рециклиране. Затова не може да се отговори еднозначно на все по-популярния въпрос -“колко дървета умират за една тетрадка”. Разбирам, че е лесно и интересно по този начин да се онагледи загубата, но това не е акуратен пример. Очаквано се заговори, че чрез забраната на пластмасата, хартията ще бъде все по-търсена, респективно ще поскъпне. И това не е съвсем така, защото ако разглеждаме опаковките от велпапе —те представляват до 90% рециклирана суровина, и само под 10% от вложените суровини са от тъй наречената сурова целулоза.. Велпапето дава много възможности за креативност, а освен това то е много по-щадящ околната среда материал от найлона”, добавя тя.
Други добри примери, които се налагат на масовия пазар, са касетките за зеленчуци и кутия за яйца от велпапе. Те имат същите функции, като пластмасовите, но касетките от велпапе подсигуряват по-дълготрайна свежест на продуктите, предпазват от разпространението на бактерии, тъй като не „задушават“ и позволяват по-добро маркетингово позициониране.
“При всяка следваща обработка влакната се нарушават, което скъсява живота на хартията. В един момент се превръща в пресована хартия без фибри — вече не може да бъде рециклирана. По същата причина, не е редно при предаване за рециклиране тя да се къса, късат се въпросните влакна.
Хартия, по която има восък, паста или е гумирана – или хартия, която е покрита с пластмасово или алуминиево фолио – обикновено не е годна за рециклиране, защото процесът е твърде скъп. При велпапето обикновено се работи с водоразтворими мастила. Така обагрените хартии дават възможност за творчество и маркетингов ефект, но същината тук е нашето съзнание към отпечатъка ни за природата – водноразтворимите мастила не са вредни за здравето.
Излиза, че хем вървим към развитие, хем сме застинали някъде. Затова е важно да се отбележи, че отговорността не бива да лежи само в ръцете на отделния човек или абстрактното понятие “обществото”. Добре е да бъде поета и от отговорните институции, имащи правомощията, но и задълженията, да въведат скоропостижно условия, които да изчистят неуредиците по отношение екологичното поведение на гражданите. Може би ако зависи „отгоре“, а не от нас самите, ще постигаме повече успехи!?
Източник: Има ли живот след смъртта? За една хартия питам – trafficnews.bg
